Монографията изследва религиозната култура в района на Бачково, Асеновград и Горни Воден през призмата на разказната традиция с акцент върху една специфична и слабо проучена до момента наративна форма – разказите за чудеса. През периода 1996–1999 г. авторката документира на терен обширен корпус от текстове, които според своето разпространение и функции могат да се разделят на две групи – локални и лични. Локалните разкази за чудеса са представени и анализирани според сакралните топоси, към които се отнасят: Бачковския манастир „Успение Богородично” и църквите „Света Богородица Благовещение Рибната” в Асеновград и „Света Богородица Успение Златната ябълка” в Горни Воден. Текстовете се съпоставят със специфичните местни празници и свързаните с тях ритуални практики и вярвания. Личните разкази за чудеса са класифицирани в няколко тематични групи (разкази за изцеления, знамения, сънища и видения), като се откроява връзката им с културната традиция и фолклора, анализират се присъстващите в тях образи и символи, очертават се психологическите и социалните им аспекти. На тази основа се обсъждат по-общите проблеми за чудото като религиозен и културен феномен, за взаимодействието между християнство и фолклор, за параметрите на разказването като индивидуална експресия и културна практика. Достойнство на изданието е и приложението с уникален по мащабите си свод от локални и лични разкази, какъвто се публикува за първи път у нас.